След седмия вот

Не ми се пише. Хвърля ми се. Ругае ми се. Цинично, макар че изключително рядко ми се случва. По адрес на тая безсрамна, нагла, самодоволна пасмина, която ни управлява. И понеже няма как и по кого да хвърлям, ще изругая, като префразирам Елин Пелин:

Па нема ли кой да палне задникот на Шефо, че да светне в това пусто чернило проклето!

(Под "Шефо" разбирайте всекиго от онези по върховете)

Май нЕма! СДС продължава да шикалкави и предизборната коалиция все повече се превръща в мираж. Ходенето през мрака на пустинята ще продължи. Заради онази, облажила се малко или много, група в СДС, която предпочита управлението на БСП и &, нежели Костов да се появи отново някъде във властовите структури.

Горката България, горките ни деца!