Едва успях да чуя някои от "нашите": Мартин Димитров, Лидия Шулева, Катя Михайлова, Иван Костов; "хванах и края - 3 min +12 sec за Иван Иванов. Едва, защото не се издържаше. Да се потопя в скуката на напоителните станишеви словоизвержения, на хвалбите на финансовия стълб на тристранката, на, на, на ... Че аз си имам и други задължения! Цинично, нагло използваха предимството си на мнозинство, за да потопят дебата във водите на собственото си безсмислие и безмислие. Когато накрая попаднах на Татяна Дончева, която, съвсем по израза на премиера, се беше "разпищолила", не знам защо си припомних дебеляновото "Орден":
Когато някой мъдър цар
........................................
той, горд от тая висота -
великолепно се изхрачва.
И всички храчката следят -
(те виждали са неведнъж
историята вечносъща), -
че щом се лепне въз ликът
на някой тлъст държавен мъж,
тя в златен орден се превръща.
И се попитах, дали пък някой не се е изхрачил върху Дончева...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар