1910
С душа от смъртвен страх обзета
стоим пред твоите врати -
о, деветстотин и десета,
кажи, какво ни носиш ти?
...
През тебе пак ли ще се сбират
витии смели цял рояк
да мислят средства, да прибират
на Пижа сетния петак?
...
И ние тъй ли ще живеем
кат сянка в есенна мъгла
и в суха жажда ще копнеем
за нови родни светила?
През тебе в таз земя проклета
жив огън ще ли затрепти,
о, деветстотин и десета,
кажи, не носиш ли го ти?
С душа от смъртвен страх обзета
стоим пред твоите врати -
о, деветстотин и десета,
кажи, какво ни носиш ти?
...
През тебе пак ли ще се сбират
витии смели цял рояк
да мислят средства, да прибират
на Пижа сетния петак?
...
И ние тъй ли ще живеем
кат сянка в есенна мъгла
и в суха жажда ще копнеем
за нови родни светила?
През тебе в таз земя проклета
жив огън ще ли затрепти,
о, деветстотин и десета,
кажи, не носиш ли го ти?