Виновни и невинни

Слушам новините за взривовете в московското метро и си казвам, че другаде трябваше да избухнат тези бомби - там, над земята, в зловещата сграда на "Лубянка". Стига да можеше... Чета "Втората чеченска" на Анна Политковская и се питам... Питам се, виновни ли са живите бомби и тези, които ги изпращат, за смъртта на невинните. Виновни ли са тези жени и мъже, излезли от скотобойната, в която Путин и Империята му превърнаха Чечения... Виновни ли са, че на свой ред извършиха онова, на което ги научиха? Виновни ли са, че взривиха отчаянието за погубения си живот, мъката по изгубените деца, съпрузи, бащи и майки, омразата към онези, които ги лишиха от дом и родина?

Слушам, чета и се питам... Питам се невинни ли са невинните - жертвите, или останалите. Невинни ли са мирните руснаци? Тези от тях, които гласуваха за Путин тъкмо защото той започна тази мръсна война. Тези от тях, които са в плен на великоруската имперска мания. Поданиците на бащицата - Путин, или някой друг. (Не говоря за малобройните прекрасни, интелигентни хора като Политковска, покойния Сахаров, Елена Бонер... - живи, или убити, техният живот също е погубен, макар и по друг начин.) Виновни ли бяха немците, които доведоха Хитлер на власт? Немците, чиито комплекси кристализираха в манията за хилядолетния Райх?

Нямам еднозначен отговор на тези въпроси. Затова пък знам със сигурност кой е виновен. Всички го знаят. Или - почти всички.

Преди 100 години - из "1910" на Димчо Дебелянов

Напиши нова бележка

1910

С душа от смъртвен страх обзета
стоим пред твоите врати -
о, деветстотин и десета,
кажи, какво ни носиш ти?
...

През тебе пак ли ще се сбират
витии смели цял рояк
да мислят средства, да прибират
на Пижа сетния петак?
...

И ние тъй ли ще живеем
кат сянка в есенна мъгла
и в суха жажда ще копнеем
за нови родни светила?

През тебе в таз земя проклета
жив огън ще ли затрепти,
о, деветстотин и десета,
кажи, не носиш ли го ти?